Сянка се спуска
Публиката вече е заела местата си, а още преди началото на представлението в залата място е заела безнадеждността. Малката, дървена бърлога, създадена от Никола Тороманов е пропита с тъмен прах. Само една лампа свети, и поклащайки се леко, лъчите ѝ докосват неподвижния Малин Кръстев, в ролята на Крап. Залата потъва в тишината, заложена по ремарка […]
Юлиана Обретенова
I’m a believer
Ако своеобразният бар, в който Христо Мутафчиев изпълнява моноспектакъла си „Боже мой“, следва да носи някакво име, то би било „Бар Рай… при Юда“. Малко след като се е обърнал директно към публиката от своята маса, героят в пиесата на Теа Денолюбова разкрива загадъчната си самоличност. С дързостта на ветеран алкохолик, той се самопровъзгласява за […]
„Списък на всички страхотни неща“ или защо наистина си струва да бъдем живи
За какво си струва да се живее? Ако някога сте си задавали този въпрос и не сте се сещали за конкретна причина, то гледайте този спектакъл. Той ще ви даде поне 100. А ако изброите няколко неща, но не се сещате за повече, то отново елате да гледате. Ще се убедите, че изброеното от вас […]
Lambe – Lambe
Каква е тази форма, наречена „театрална миниатюра”? Този въпрос не спираше да ме вълнува от няколко дни насам. Ту предизвикваше голямо любопитство у мен, ту на моменти ме караше да се страхувам, защото умът ми не можеше да осъзнае как едно представление може да се побере в кутия. Последваха няколко безсънни нощи, щастлива сутрин и […]
Живот, изгубен в драмата на времето
Как се описва една преминала любов? Любов, събуждаща емоции, спомени, събития и хора. Която ухае на жълти слънчогледи, носи аромата на червени рози и говори за щастливото минало и тъжно настояще. Точно с тази поетична задача се е заел режисьорът Владлен Александров в македонското представление „Драма изгубена във времето“. Две стъпки напред и те се […]
Срещу теб ще се хвърля, о, смърт
Офелия е потопена досами брадичката в тихите води на речното корито. Всред мътнобялата течност са разпръснати венчелистчетата на подгизнали теменуги, лилиуми, магнолии и цитрусови клонки. Джордж Евърет Миле я е уловил на платното си, докато поема последния си дъх. Такава я видях и аз, ала в последната сцена на авторския документален спектакъл на Тея Сугарева. […]
Животът е сън
С китарен риф, пелена от дим и реещи се, проблясващи светлини, режисьорът Петър Петров-Перо кани зрителите в извънреалната реалност, сънувана от Жорди Галсеран, където границата между действителността и съновидението е размита, а последствията от тяхното смесване са трагикомични. Заради повята на пророчески сънища след пътно произшествие, с почти фройдистка натрапчивост у Иполит (Веселин Петров) започват […]
Charlotte über alles!
Една и съща потенциална опасност грози всеки моноспектакъл, независимо от качеството на съставните компоненти. Застрашително надвисналата вероятност човекът на сцената да доскучае на зрителя, изтървавайки инерцията, която е акумулирал, е причината, поради която повечето режисьори не посягат към това своего рода въжеиграчество. Не такъв обаче е случаят с Надя Панчева и нейния моноспектакъл „Докато смъртта […]
Дабъ дешил ине – Надежда всяка тука оставете
Изминали са само няколко минути, а сред многотията от думи и импровизации прозвучава: „…надежда всяка тука оставете.“ – ключова реплика от първите песни на Дантевата „Божествена комедия“, изписана на портите на Ада. В същия момент зрителите в салона заемат образа на Данте (главен герой в поемата, търсещ пътя на просветлението), а Теди Москов се превръща […]