Каква е тази форма, наречена „театрална миниатюра”?  Този въпрос не спираше да ме вълнува от няколко дни насам. Ту предизвикваше голямо любопитство у мен, ту на моменти ме караше да се страхувам, защото умът ми не можеше да осъзнае как едно представление може да се побере в кутия. Последваха няколко безсънни нощи, щастлива сутрин и среща с Международния фестивал на театралната миниатюра „Театроскоп“.  Вече имам своя отговор.

Намирам се във фоайето на Драматично-куклен театър ­­– Враца. Из въздуха се носи цветен аромат на лепило, боя, талант и желание. До мен притичва едно малко момиченце, развълнувано посочва с ръка и казва на майка си: „Искам тук, тук и тук.” Оглежда отново 12-те гостуващи миниатюри от Бразилия, Португалия, Чехия и България. Следва секунда колебание и последвало категорично решение: „Там също”. Отлично разбирам трудността на нейния избор, защото аз бях изправен пред същия проблем – кое да бъде първото представление, което да посетя.

Измежду всички гостуващи миниатюри, избрах „Трамвай 28”, „Копнеж“, „Надникни” и „Приказка за оловния войник”. Насочвайки се към „Saudade/Копнеж” бях посрещнат от кукления актьор Педро Кобра. Той ме покани да се настаня до него и за секунди, с милото си отношение, успя да въздейства на душата и сетивата ми, карайки ме да се почувствам като у дома. Разказа ми историята на бразилския стил Lambe-Lambe, който използва куклени форми, за да създаде миниатюрни сцени в затворена кутия. Историите са изключително кратки и предназначени само за един зрител наведнъж. След като сподели всичко това с мен, заедно се потопихме в неговото представление „Saudade“ – португалска дума, описваща чувството, когато някой или нещо ти липсва. Послание, представено с хартиена кукла, рана в областта на сърцето и историята на едно писмо ­– събирателен образ за смисъла на живота.

В далечината дочух силен детски възглас на радост, а вниманието ми прикова кутията на Пловдивския куклен театър, която не се отличаваше единствено с внушителните си размери, но и с продължителността на представлението от 12 минути  (двойно повече от тази на останалите). Чрез няколко кукли, специални ефекти и промяна в местата на действие Стайко Стайков и Румен Караманов разказаха „Приказка за оловния войник“. Надниквайки в кутията на ДКТ – Пловдив, зрителят се пренася в историята на миниатюрния спектакъл и получава усещането, че представлението е предназначено само и единствено за него.

В заключение, бих добавил, че „Театроскоп“ със сигурност ще остане едно невероятно малко театрално приключение за мен. Възрастта в него е без значение. Важно е само да се отпуснеш, да подариш няколко минути от времето си и да се потопиш в света на всяко едно от гостуващите представления.

Лъчезар Йорданов