„Списък на всички страхотни неща“ или защо наистина си струва да бъдем живи

За какво си струва да се живее? Ако някога сте си задавали този въпрос и не сте се сещали за конкретна причина, то гледайте този спектакъл. Той ще ви даде поне 100. А ако изброите няколко неща, но не се сещате за повече, то отново елате да гледате. Ще се убедите, че изброеното от вас е само малка част от това, което ви предстои да чуете. Ще се учудите как понякога във върволицата от хора, задачи и ежедневни отговорности, не си даваме сметка, че всеки ден имаме повод за усмивка – животът. „Списък на всички страхотни неща“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ има за цел да ни припомни точно това и да отвори очите ни за така наречените „малки неща“, които ни карат да изпитваме наслада.

И не, не си мислете, че списъкът може да бъде разгърнат в рамките на един спектакъл. В него причините не са 100, нито 1000, нито 10 000 или 100 000. И аз не вярвах, но се оказаха 1 000 000. Един милион причини, заради които си струва да бъдеш жив. И не, той не се пише на един дъх или за няколко часа. За историята на списъка ни разказва по-подробно актьорът Милко Йовчев, чийто персонаж е най-обикновено момче, което иска да направи майка си щастлива, докато тя лежи в болница след опит за самоубийство. Така се ражда неговата идея – списък на „Всички страхотни неща“. Първоначално те са само 6, типични за едно дете – като сладолед или воден пистолет, но с течение на времето творението му започва да живее свой собствен живот и номерата в него се множат. Главният герой пораства/израства заедно с него, разбирайки повече за себе си, за другите и за света, който го заобикаля. След време страхотните неща стават все повече – включват се различни хора, преписват ги и добавят нови.

Актьорското присъствие на Милко Йовчев е лишено от претенциозност и демонстративна куртоазия. Точно обратното – с чупенето на четвъртата стена в самото начало, той скъсява дистанцията със зрителите и успява да спечели тяхното доверие, за да може малко след това част от тях да влязат в ролите на епизодични персонажи от историята. Интеракцията не е за всеки, но тук е поднесена по деликатен и ненатрапчив начин, който успява да предразположи публиката към открита комуникация. Именно тя стои в сърцевината на моноспектакъла, без която той би бил най-обикновена изповед. Това, което прави постановката близка до нас, а и до актьора, е преработването на списъка, зададен по драматургия, спрямо него и заобикалящата го действителност. Представлението никога не се повтаря по един и същи начин, то се променя в зависимост от настроението и енергията на зрителите. Това го превръща в уникално театрално преживяване в края, на което самите ние сме подканени да оставим частичка от себе си в неговия списък.

А ако до сега не сте направили своя списък на „Всички страхотни неща“, може би спектакълът би бил причината той да започне:

  1. „Списък на всички страхотни неща“.

 

Мария Ибришимова