Как се описва една преминала любов? Любов, събуждаща емоции, спомени, събития и хора. Която ухае на жълти слънчогледи, носи аромата на червени рози и говори за щастливото минало и тъжно настояще. Точно с тази поетична задача се е заел режисьорът Владлен Александров в македонското представление „Драма изгубена във времето“.
Две стъпки напред и те се намират в болничен коридор, чакащи да премине операцията на техен близък. Една стъпка назад и се потапят в спомени за любов и изневяра. Всичко започва с бял екран и прожекция на катастрофа. Сцената е залята със светлина, и тогава Тя и Той – двама актьори – се срещат и разказват на публиката своята лична история. Екранът се вдига и спуска, а при всеки преход масите и столовете се преконфигурират, създавайки различно пространство – от ресторант за първа среща до гримьорна и театрална сцена.
В драматургията на Сашко Насев диалозите на главните герои са пропити от отчаяние. Отчаяние, че някой ден ще изчезнем, а след нас няма да има никого. Отчаяние, че когато отидем, няма да оставим нищо след себе си. Това чувство се внушава не само чрез действие и текст, но и чрез мултимедия. В хода на действието екранът е постоянно покрит от черни или червени пръски, които сякаш символизират хода на живота. Когато се раждаме, нашето битие е своеобразно бяло платно, върху което всяко събитие и всеки човек оставят по едно малко черно или червено петънце. Накрая обаче платното е изцяло покрито от живот и смърт, радост и тъга, любов и омраза, и повече място няма. Краят е настъпил!
Няма как да не бъде отбелязана актьорската игра на Горан Илиќ и Кети Дончевска Илиќ, които заедно преминават през море от състояния, действия и емоции. Между тях се разразяват бурни страсти и жестока омраза, пеят любовни песни и потъват в горещи танци. Всичко това поднесено с изключителна експресивност и дълбока чувственост. Те – едни безименни герои – успяват умело да насочат фокуса ни към смисъла на живота.
Сърцето тупти. Кардиограма улавя сърдечния ритъм. Звук от тиктакането на часовник. Устните стават тъмносини. Мислите – черни. В живота вече няма слънце, има само светла, движеща се сянка.
Лъчезар Йорданов