Една и съща потенциална опасност грози всеки моноспектакъл, независимо от качеството на съставните компоненти. Застрашително надвисналата вероятност човекът на сцената да доскучае на зрителя, изтървавайки инерцията, която е акумулирал, е причината, поради която повечето режисьори не посягат към това своего рода въжеиграчество. Не такъв обаче е случаят с Надя Панчева и нейния моноспектакъл „Докато смъртта ме раздели“, в който младият дебютант Димитър Ангелов обува токчетата на най-колоритната, шармантна и причудлива фигура от немската ЛГБТ сцена – транссексуалната Шарлоте фон Малсдорф.

В стегнато темпо представлението превежда публиката през откровено невероятния житейски път на реално съществуващата личност: от обругаванията и изстъпленията на СС върху нея по време на Войната; през декадентския ѝ гей клуб, чиято дейност се вихри пред очите на социалистическите полицейски служби; през вербуването ѝ за таен агент от Щази (държавна сигурност); до отварянето на собствения ѝ музей-антиквариат след падането на Берлинската стена. Нейният живот е същинското олицетворение на съдбата на различния и непрестанното му запокитване в турбулентните крайности, които историята редува.

Заслуга за основния ефект и плавното протичане на спектакъла има умело изградената му композиция с удачно разположен във времето темпоритъм. Взаимоотношенията на Шарлоте с нейното обкръжение, част от което е и авторът на пиесата Дъг Райт, са пространно разгърнати на фона на динамичната политическа действителност.

Димитър Ангелов понася тежестта на проблематичните тематики със завиден професионализъм, при все липсата на завършено актьорско образование. Демонстрирайки плеяда от разностранни умения, той свири на синтезатор, докато изпълнява иконичното парче от „Кабаре“ – „Mein Herr“, както и политически язвителни зонгове в духа на Брехт; провежда всяко докосване на другите до тялото на Шарлоте през своето собствено тяло, сякаш опъната струна; ала най-впечатляващото богатство в неговия арсенал е актьорското му осезание. Tой мени характери, дори външности, и макар на моменти да липсва ясна отчетливост при смяната на персонажите, то онагледеното винаги притежава по някой разпознаваем щрих – затрогващият, прекрасно овладян немски акцент на Шарлоте, американският диалект на янките от Индиана и дрезгавият мъжествен глас на леля Луизе са малка част от калейдоскопа, чиято честота Ангелов наглася за секунди.

Ангажираното му присъствие, както и отработената динамика на спектакъла превръщат „Докато смъртта ме раздели“ в устойчива константа за интереса на публиката.

Благовест Асенов