Кръговратът на живота: Моноспектакълът на Ангелина Славова
По време на Фестивала на малките театрални форми врачанската публика имаше възможност да влезе в ролята на своеобразен телевизионен екип. Звук, камера, осветление – всичко е готово, а ние, затаили дъх, очакваме жената, която ще сподели с нас своята необикновена история. За наша изненада, преди всичко се появява видео включване от „ръководителя на екипа“ Стоян […]
За виното и хората
„Тортила флет“ на Театър 199 и Театър „Кредо“ успя да превърне голямата сцена на Драматично-куклен театър – Враца, в същински приют за скитници. Режисьорът Нина Димитрова е съумяла да преведе романа на Джон Стайнбек на своя характерен театрален език: историята на пайсаното Дани, приятелите му и неговата къща заформя своеобразен, почти любовен триъгълник, който е […]
„АРТ“ – бялото платно като ябълката на раздора
Каква е цената на едно приятелство? Двеста хиляди евро – толкова е стойността на огромното бяло платно с бели ивици от пиесата на френската драматуржка Ясмина Реза. Три букви – трима приятели. „Арт“ е заглавието, което събира на една сцена мъжкото трио: Серж (Ивайло Христов), Марк (Тодор Дърлянов) и Иван (Валери Георгиев). Петнайсетгодишното им приятелство […]
За демокрацията от „Неро“
Как е изграден в съзнанието ни образа на „тиранина“? По правило тиранинът следва да е човек, придобил насилствено абсолютна власт. Човек, който всява ужас сред обществото и сее разруха. Унищожител, чиято жажда за контрол се изкривява, заживява като масов гроб сред писъците на същото това общество, което е следвало той да ръководи. Чие име първо […]
„Иш, момаа жено врачанска!“
Съвсем у дома си се чувства спектакълът „Лазарица“ от северозападния магьосник на словото Йордан Радичков на сцената на Драматично-Куклен театър – Враца. Постановката на режисьора Петринел Гочев се заиграва визуално с почти притчовата история на Лазар, който се озовава в короната на круша дивячка, след като неуспешно се е опитал да умъртви побеснялото си куче. […]
„Мишеловката“ или театърът като оръжие
Определено има нещо гнило в Дания. Кой би могъл да разчовърка забулената в интриги ситуация около скорошното убийство на краля, ако не трупата пътуващи артисти, случайно привикани в замъка Елсинор? Събрани около огромния си, пълен с реквизит сандък, те разискват смъртоносните опасности, както и невероятните възможности, които поръчаното им представление би отворило пред тях. […]
„Нова генерация“ с нов облик на театралната сцена
„Част от колекция“ откри с размах последния ден от тридесет и четвъртото издание на Националния фестивал на малките театрални форми. Театрално-музикалният пърформанс по текстове на Димитър Воев е поредният интересен пример в селектираната програма. Той категорично допринася за нейната разнообразност и широкия спектър от сценични жанрове, които обхваща. Спектакълът е базиран върху текстове на Димитър […]
Младежът Винсент преди визионера Ван Гог
„Изкуството е път за самотници.“ – с ясна категоричност и кристално откровение заявява холандският гений на пост-импресионистичния период Винсент Ван Гог. За неговата ексцентрична личност добиваме представа главно от картините му и писмата, които изпраща на брат си Тео. Сега е ред на театъра да говори за живота на великия художник и да пренесе зрителите […]
Сянка се спуска
Публиката вече е заела местата си, а още преди началото на представлението в залата място е заела безнадеждността. Малката, дървена бърлога, създадена от Никола Тороманов е пропита с тъмен прах. Само една лампа свети, и поклащайки се леко, лъчите ѝ докосват неподвижния Малин Кръстев, в ролята на Крап. Залата потъва в тишината, заложена по ремарка […]
I’m a believer
Ако своеобразният бар, в който Христо Мутафчиев изпълнява моноспектакъла си „Боже мой“, следва да носи някакво име, то би било „Бар Рай… при Юда“. Малко след като се е обърнал директно към публиката от своята маса, героят в пиесата на Теа Денолюбова разкрива загадъчната си самоличност. С дързостта на ветеран алкохолик, той се самопровъзгласява за […]