„Изкуството е път за самотници.“ – с ясна категоричност и кристално откровение заявява холандският гений на пост-импресионистичния период Винсент Ван Гог. За неговата ексцентрична личност добиваме представа главно от картините му и писмата, които изпраща на брат си Тео. Сега е ред на театъра да говори за живота на великия художник и да пренесе зрителите там, където фикцията и реалността се пресичат – Лондон, квартал Брикстън, 1873 г. Двадесетгодишният Винсент посещава британската столица по онова време, но подробности за неговия престой там липсват. Това дава възможност на драматурга Никълъс Райт да развихри въображението за този период от живота на твореца. Авторът открехва завесата на младините му, където виждаме едно  необикновено, объркано момче, на което тепърва му предстои да опознае света и да се потопи в дълбините на голямото изкуство.

Младият Винсент (Ясен Атанасов) попада в дома на г-жа Лойър и дъщеря ѝ без изобщо да предполага какво ще му поднесе престоят там. „Нищо в тази къща не е такова, каквото изглежда на пръв поглед“ и постепенно се убеждаваме в това – както ние, така и новодошлият наемател. Ван Гог сякаш инертно се превръща в центъра на драматичния конфликт, който се оказва съвкупност от споделена и несподелена любов, разочарования и копнежи по изкуството. Режисьорът се превръща в куратор на своеобразна изложба, която освен с картините му, ни среща отблизо с един по-интимен портрет на холандския художник. И кротък и буен, импулсивен, до болка откровен, нетърпелив, любопитен, стеснителен – само малка част от прилагателните в палитрата на неговата разнородна личност. Изпепеляващата любов между младежът и г-жа Лойър (Мила Банчева) се превръща в повратна точка в живота и на двама им – вдовицата става негова муза и сякаш се преражда, преоткрива света след смъртта на съпруга си. Кръгът от хора, заобикалящ Винсент, не е случаен. Образът на декоратора Сам Плауман (Теодор Ненов) създава ясен контраст между възгледите и характерите на двамата творци; Анна ван Гог (Константина Георгиева) е огледало на брат си; Юженѝ (Жаклин Даскалова) остава само искра, но недостатъчна, за да запали желанието му да твори.

Спектакълът „Винсент в Брикстън“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“ разкрива душевността на този проницателен гений по един красив и съкровен начин. Това се дължи на забележителната актьорска игра на целия състав, но най-вече на партньорството между Ясен Атанасов и Мила Банчева, което създава истинска  вихрушка от страх, енергия и страст. Външната му прилика с холандския художник, най-вече в момента със сламената шапка, лулата и лицето, скрито в сянка, допринася за изграждането на образа, който изпипва до най-малкия детайл. В представлението за Ван Гог присъстват картини от творчество му, които придават цялост и се превръщат в естествено продължение на действието. Сценографът Васил Абаджиев вмъква част от тях по интересен и ненатрапчив начин в мултимедията на спектакъла, а по време на действието има директни препратки към едни от най-известните му произведения. Режисьорската интерпретация на Владлен Александров във финалната сцена слага прочувствен край на представлението. Край, който всъщност поставя началото на нещо ново –  творческия път на бъдещия световнопризнат художник.

Мария Ибришимова