„Тортила флет“ на Театър 199 и Театър „Кредо“ успя да превърне голямата сцена на Драматично-куклен театър – Враца, в същински приют за скитници. Режисьорът Нина Димитрова е съумяла да преведе романа на Джон Стайнбек на своя характерен театрален език: историята на пайсаното Дани, приятелите му и неговата къща заформя своеобразен, почти любовен триъгълник, който е придружен от обилно количество вино. Задругата от бездомни безделници, които биха предпочели да откраднат някой друг галон, но не и да си го заслужат с работа, научава, че единият ѝ член е наследил не един, а цели два имота. От само себе си се подразбира, че той вече е в необикновено добро положение и най-редно би било да се погрижи за тях. С почти детски наивитет се засяга темата за идиличните и вредните измерения на приятелството – налице е усещането за сплотена общност на принципа „Един за всички“. Прокрадват се обаче както невинната манипулация за собствена изгода, така и саботажът на всеки опит за напредък от деструктивните навици на другарите. Освен мотивите за тежестта и отговорността към частната собственост и приятелството, за повечето разпри и тържества е виновно виното – основната горивна единица, която ги движи напред. Неговата липса или наличие в изобилие дори диктува естетиката, в която спектакълът е реализиран: цялата сценография е изградена от дървени щайги, в които се пренася и съхранява алкохолът. По този начин, освен че е спазено характерното за спектаклите на Димитрова единство на материала, сгъваемата форма на щайгите им позволява да се трансформират, изменяйки собствената си функция и предназначение. Така кукленият похват за обиграване на предмет се превръща в основен акцент на постановката, с десетки находчиви визии: цели фасади на къщи, мебелировка, подвижни автомобили и лодки и дори левитиращи духове и средновековни уреди за мъчение. Това е само малка част от примерите както за потенциала на семплия материал, така и за безграничното въображение на екипа. Постоянната трансформация на сценографията, чиято градивна частица е щайгата, позволява и бързата смяна на хронотопи – от пункт за записване на военни доброволци, през гъстите гори над квартал „Тортила флет“, до тесни затворнически килии. От своя страна, яркото актьорско присъствие разчита на приповдигнато, стилизирано поведение, интеракции с публиката и неизчерпаем хумор на ръба на абсурда. С опита си фабулата да се разкаже най-пълнокръвно обаче, спектакълът сякаш страда от собствения си стремеж: както виното е препъникамъкът на всяко добро намерение у другарите, тук опияняващата идея за изчерпателна адаптация резултира в затормозения темпоритъм на постановката и нейната трудоемка смилаемост без наличието на антракт.

При все това, историята на Дани е предадена по изпипан в актьорско и естетическо отношение, човеколюбив и духовит начин. Неговото осъзнаване за влиянието, което имотът оказва върху приятелите му, го принуждава да изгори собствената си къща, за да не „изгорят“ те самите – а това е белег на автентичната приятелска жертвоготовност.

Благовест Асенов