“ЕСЕННА СОНАТА“ от ИнгмаБергман
Првод: Васа Ганчева
Участват:
Йоана Буковска (гост)
– ЕВА
Мариета Калъпова – ШАРЛОТА
Камелия Хатиб – ХЕЛЕНА
Адриан Филипов – ВИКТОР
Режисьор – Детелина Станева
Сценография, костюми, визуална
среда и фотограф – Теодора Федя Цанова
Композитор – Петя Диманова
„В работната ми
тетрадка стои една- единствена дума: чувствата.
Търсех връзка, която има силен емоционален заряд и която нито за миг не се
управлява от разум, или външна логика. Мисля, че я намерих във
взаимоотношенията майка и дъщеря, свързани една с друга от омраза, обич, гузна
съвест, неразгадаемо поведение. Нищо не е явно или очевидно, те се търсят
пипнешком, удрят се, казват неистини, казват истини, надяват се и изпадат в
отчаяние, накратко – държат се като човешки същества. Да станеш свидетел на
такъв поток от душевни и телесни движения би трябвало да е изкушаващо. Или пък
не?“
– Ингмар Бергман (превод от шведски – Александър Бенев)
***
Какъв е ефектът върху човек от чувството на
непринадлежност към съществото, с което се идентифицира и самоопределя в
първите етапи от живота си – майката? Пораства ли човек, който се е чувствал
изоставен и самотен в детството си, или застива в момента на травмата? В какво
се превръща реалността, ако човек продължи да живее с чудовищата от ъглите на
детската стая? Какво следва след като съживим труповете в гардероба? Възможна
ли е прошката?
Върху тази вихрушка, ту овладяна, ту отприщваща
разрушителната си мощ, се изгражда и развива тази история за любовта като
изначална човешка потребност.
***
„Майка и дъщеря- каква ужасна комбинация от чувства, от обърканост и унищожителни
сили.“
