В контейнер за боклук, на границата между комичното и трагичното, една жена води разговори с невидими събеседници, телефонни гласове, себе си.
Първолетка, по прякор Гламавата е клошарка, но същевременно интелектуалка, поетеса, философ, а може и да танцува. Парадоксална, като героиня от филм на Фелини.
„Биологичен отпадък“ е разказ за онези, които не забелязваме. За хората, които наричаме невидими. За човека, който отказва да бъде изтрит. За света, в който хората се сортират – не по стойност, а необходимост. Свят, който изхвърля тези, които не може да употреби. За контейнера като утроба и гроб.
Гротеската на Петър Маринков оголва болезнената истина за маргинализацията и обезличаването на човека в съвременното общество. Превръща сцената в арена за сблъсък между социалната периферия и вътрешния свят, в който въображението е единствената защита срещу разрухата. Колко струва човешкият живот, когато вече няма кой да го види? В своето самоиронично говорене Гламавата разкрива не само себе си, но и нас – обществото, което съди, изхвърля и се отвръща.
Когато биологичният отпадък се изправи и поиска отговори...
Възможно ли е да излезеш от контейнера, или той е просто друга сцена...
