„Празен град“ – пред изгрева на смъртта

Рекламно видео на Югославия. Идилична картина. В Югославия е светло, слънчево, жените са красиви. Страната е туристически рай. След рекламната пауза – оръжия. Двама мъже – похитител и похитен. Контрастът между образите играе със зрителските представи, за да представи пространството, в което действието се разивива.

Спектакъла „Празен град“ на режисьор Ахмед Исмаил по пиесата на македонския драматург Деян Дуковски разказва на зрителите история за войната в Югославия. Война, противопоставила един срещу друг двама кръвни братя. Те се срещат след дългогодишна раздяла, но никак по братски -единият – завързан и молещ за милост, другият – непоколебим, държащ в ръцете си оръжие.

В ролите на Гюре и Геро влизат актьорите Георги Караиванов и Виктор Младенов. Единият – изоставил семейството си, изоставил любимата, родината в преследване на американската мечта. Другият – останал в родния град, сблъскал се с последствията, с разпада, поел отговорността, превърнал се ненавременно в глава на семейството, след смъртта на бащата. Войната дреме, за да се събуди с изгрева и да предизвика масова разруха. Братята са заедно в една последна нощ, преди да посрещнат смъртта си. Нощ, която се превръща в почти детско приключение из разпадащия се празен град.

В ролята си на Гюре, Георги Караиванов е ведър, експресивен, нахален, в ярък контраст с обраното присъствие на Виктор Младенов – наглед заплашителен, статичен, но с ясно прозираща наивистичност и чувствителност. Взаимодействието помежду им градира и се видоизменя – братското боричкане прераства в същинска разпра, превръща се в дистанция, демонстрирана чрез извеждане на диалога посредством микрофони.Какво се е случило в отсъствието на единия – с майка му, с любимата му – се превръща в натрапчив въпрос. С настъпването на деня истината губи своя смисъл пред перспективите на смъртта. Сексуалното взима превес за последен физически предсмъртен акт, чиято сценична реализация провокира и излиза извън общоприетите граници на допустимото. После – в църквата – последна среща с духовното. Молба – но не за спасение на тялото, а на душата, преди изгрева на смъртта.
Спектакълът „Празен град“ на режисьора Ахмет Исмаил, продукция на YALTA ART ROOM, борави с контрастите, за да изгради образ на войната, през личната история на двама братя, безжалостно противопоставени един на друг.

Александра Дитц