Дългата сянка на Алоис Брунер е всеобхватна и безсмъртна. Това е становището на едноименния спектакъл от театралния МА’ЛЮБЕ КОЛЕКТИВ, Сирия. Докато се опитват да навържат изоставените от драматурга МударАлхаджи проучвания, актьорите УаелКадуур и Мохамад Ал Раши конструират условната, нелинеарна форма на документалния си спектакъл. Събраните от Алхаджи фрагменти се фокусират върху фигурата на най-издирвания нацистки престъпник, отговорен за депортирането на повече от 100 000 души към концентрационни лагери, но по чудо избегнал присъда. Парадоксално или не, той не само доживява дълбока старост в Дамаск, но и се превръща в баща на сирийските разузнавателни служби. Така Алоис Брунер е виновен не само за смъртта на стотици хиляди евреи през Втората световна война, но с бягството си и учредяването на тайните служби по време на диктаторския режим на Хафез ал-Асад става отговорен за системната загуба на човешки животи в продължение на още 55 години.

Докато актьорите изнасят своеобразна лекция за абстрактния процес по създаването му, спектакълът оставя впечатлението, че фигурата на Брунер не е основният му акцент. Въпреки това неговото присъствие е осезаемо, понеже в хода на действието и изплуващите детайли около него личността му придобива почти митологизиран статут и се превръща в същинско въплъщение на злото. За това спомагат сцените, в които ал Раши непретенциозно го щрихира като персонаж: епизодите представляват хипотетични случайни срещи между Брунер и авторaМудар (наигран от Кадуур) някъде в Дамаск, в началото на XXI-ви век. Младият автор не подозира, че отсрещният немощен старец може да се окаже същинско чудовище под прикритие, посяло толкова много смърт. По-любопитното обаче е, че илюстрираните хипотетични събития се развиват години след официалната дата на смъртта на Брунер. Така сравнението с вечното зло, което никога не умира, става отчетливо, но и се символизира отекващото ехо от престъпленията на нациста. Тук се корени и мотивацията на Мудар да напише пиеса именно за тази историческа личност, както и да установи връзката между себе си и нея: самият автор е бежанец в Германия (родината на Брунер) заради факта, че в родната му Сирия най-безмилостният репресивен държавен орган е своеобразно отроче на Брунер, който пък от своя страна също е бежанец.

С брехтианския си дух на актьорско отчуждение и срината четвърта стена, но съчетавайки и елементи на вербатим театър, заради личните споделяния на актьорите относно живота им като бежанци, документалният спектакъл на МА’ЛЮБЕ в концептуално отношение представлява опит. Опит за театрален продукт, експлоатиращ един безкрайно опърничав и изплъзващ се субект, който довежда автора си до депресивна параноя. Вманиачаването на Мудар по личността на Брунер и бавното му потъване към дълбините на делириума потвърждават, че подобна сила е не само непобедима и обсебваща… Дългата сянка на злото е всеобхватна и безсмъртна.

Благовест Асенов