Жанровото многообразие в програмата на НФМТФ 2025 продължава да поднася изненади на врачанската публика. В рамките на петия фестивален ден се проведе променаден документален спектакъл, който наподобява по-скоро формата на театрална лекция. Словенските актриси Лина Акиф и Сузана Крев ни пренесоха в малко познат, но дълбоко значим исторически период. Чрез архивни материали, лични разкази и визуални проекции те изследваха борбата за репродуктивни права в следвоенна Югославия, като същевременно осветлиха и съвременния контекст, в който този въпрос продължава да бъде актуален.
Годината е 1940. Борбата за репродуктивни права започва още по време на Втората световна война, когато незаконните аборти взимат живота на множество жени. Зрителите бяха въведени в темата пред служебния вход на театъра, откъдето последваха актьорите в така наречената „зона за нелегална дейност“. В своеобразната лаборатория за експерименти те попаднаха на шрайбпроектор, чрез който въздействащо бе визуализирано спукването на ембрион – с помощта на сенки, проектирани в купа, пълна с различни предмети. Пренасяйки се в балетната зала, където се проведе и същинската част от пърформанса, актрисите ни запознаха с две изключителни личности, допринесли за формирането на прогресивна политика по отношение на репродуктивните права и равенството между половете. Чрез историите на Вида Томшич – партизанка и влиятелен политик, и на д-р Франц Новак, гинеколог и също бивш партизанин, спектакълът проследява утвърдяването на семейното планиране като човешко право и въвеждането на сексуално образование, което насърчава равноправни и хуманни отношения.
В стремежа си да представят темата по изчерпателен, достъпен и ангажиращ начин, изпълнителките използваха разнообразие от материали – снимки, аудиозаписи на жени от различни поколения, както и документални и визуални елементи, което усили въздействието на спектакъла. Един от най-запомнящите се моменти е сцената, в която актрисите потапят бяло бельо в червена течност и го окачват на импровизиран простир – жест, наситен с визуална и символна сила. В лекцията се споменава и за създаването на първата диафрагма, а за изненада на зрителите е подготвен и неин физически модел. За финал е включен и запис от лекция по сексуално образование, който служи като плавен и уместен преход към съвременността. В някои държави абортът все още е забранен, но контекстът, който спектакълът създава, не просто информира – той подчертава, че става въпрос за борба, която е едновременно лична и обществена. Свободата, с която разполагаме днес, е резултат от дългогодишни усилия, които не бива да приемаме за даденост.
Благодарение на искреното и естествено присъствие на Лина Акиф и Сузана Крев, спектакълът пречупи историята на Вида Томшич и д-р Франц Новак през лична, но ясно позиционирана призма. Отношението им към темата личеше във всяка дума и избор – разказана с креативност, сдържано и без излишен драматизъм, което именно направи пърформанса толкова жив и въздействащ.
Спектакълът умело вплете личното и политическото, миналото и настоящето, разкривайки как историите на жените от миналото резонират с актуалните дебати около телесната автономия и социалната справедливост. Този тип образователен театър е нещо, от което и българското общество има нужда – особено в период, когато теми като сексуалното и репродуктивно здраве, равенството между половете и правото на избор все още се смятат за табу. В същото време набират сила тревожни тенденции: нормализирането на женомразката реторика, популярността на фигури като Андрю Тейт, засилващото се онлайн насилие, липсата на адекватно сексуално образование в училищата, както и политически инициативи, които застрашават правата на жените и уязвимите групи.
Заключението е ясно: подобни артистични, социално ангажирани формати не просто информират, но и активират – предизвиквайки зрителя да мисли критично, да съчувства и да заема позиция в защита на основните човешки права.
Мария Ибришимова