С този приветлив поздрав чешката театрално-музикална формация „Fekete Seretlek“ посреща зрителите още преди да са заели местата си в салона. Менюто, което авиокомпанията предлага, е предварително разпечатано на брошури, които всеки получава. Тристепенните ястия, заедно с аперитива и коктейла, съдържат само едно – заглавията на Андерсенови приказки. В това време на сцената вече се разгряват набор ът от инструменти. Така започва „Изход“ – фолк-електронно музикално кабаре с елементи на театър на обекта.

Спектакълът представлява абсолютен фюжън: синкретичното въздействие на жива музика, импровизирани кукли, театър на сенките, игра със светлинни източници и брилянтни визуални находки прави от концерт-представлението едно многопластово преживяване, което се превръща в същинско сценично празненство. На фона на огромен бял плат, върху който се проектира умелата им игра със сенките, изпълнителите редуват визии на етюден принцип, вдъхновени и носещи сугестивния заряд на приказките на Андерсен. Така например неговата творба „Сянката“ е съвсем отчетливо щрихирана, благодарение на екипната работа, няколко куклени прийома и игра с мащабите. Тя илюстрира върху рунд-хоризонта не само как човешката сянка не кореспондира със своя стопанин, но и накрая го надвива и го заставя да заеме собствената ѝ роля. Друг ясно четим момент е с „Цветята на малката Ида“ – шепа цветя в ръцете на актьорите подгъват листенцата си, така че да оформят пачки около „ханша“ си, което ги превръща в грациозни балерини. Всички визии се облагородяват от жизнената музикална среда, съставена от тематични песни и майсторски инструментални изпълнения.

Разнообразно подбраният дребен реквизит осигурява постоянен стимул за въображението на екипа: от миниатюрни механични корабчета, през пластмасови петлета-играчки, до пърхащо с крилцата си самолетче, в което всъщност самата публика е поместена. По такъв начин е изразена концептуалната рамка – зрителите са поставени в ролята на пасажери, които наблюдават собствения си полет из условната сценография. Поради това още в началото актьорът-стюард инструктира публиката как да ползва кислородната си маска през обиграването на пластмасова чаша за кафе. През цялото време гласът на стюардесата се намесва в хаотичното действие – тя самата е изобразена посредством пластмасова кукла-бебе, скачена с множество кабели за аудиооборудването на спектакъла. Изненадата на нейното предназначение идва накрая, когато дори играчка от такъв вид се оказва музикален инструмент от арсенала на формацията. Чрез реагирането на допир, тя се трансформира в перкусионен електронен проводник на звук, който осигурява впечатляващи трап бийтове заради ударите и потупванията в ръцете на изпълнителя.

Налице е известно затруднение при свързването на някои визии с конкретна приказка, най-вече заради нейната непопулярност в български контекст. Не това е най-важното обаче: жизнените славянски ритми под модерно оформление компенсират с прекрасно и заразяващо публиката настроение. Спектакъл-концертът завършва с цитата на стюардесата: „Край на полета, можете да се насочите към изхода“, последвано от мрачното: „Точно така – няма изход!“. Ала въпреки това е крайно невероятно, че сред зрителите може да има дори един, който желае да напусне подобно изпълнение.

Благовест Асенов