След двудневния уъркшоп, който Ана Лиса Гребе проведе в рамките на Фестивала на малките театрални форми, тя представи своя спектакъл „Да застреляш Снежанка“ – интерпретация, поставяща познатия на всички сюжет на Братя Грим в контекста на съвремието и съвременния човек. Драматурзи и консултанти на спектакъла са Паула Кьониг и Фелицитас Браун, а автори на хореографията и движението са Ана Лиса Гребе и Юле Гребе.
Ана Лиса Гребе разгражда приказката до нейните съставни части, за да я изгради повторно чрез своето тяло. Приказното умира на сцената, за да се роди въпросът – как възприемаме нашето тяло? Спектакълът смело се превръща в борба и провокация срещу обществените очаквания за жената и възгледите за красивото.
„Да застреляш Снежанка“ борави със социални и полови стереотипи, за да ги разруши отвътре, като представя съвременна интерпретация на проблематичните нагласи, които приказното създава в съзнанието ни. Сцената – потънала в искряща, стерилна, приказна белота. Бял подиум. Стълба, покрита с бял плат. Гребе започва разказа си легнала и статична, върху абсолютно бяла и чиста среда, в която, като добре навит механизъм, очаква появата на принца, който да я отведе далеч. Ръцете си оформя като пистолет. Цялото й тяло се сгъва под напрежението преди натискането на спусъка.
Своето очакване премества върху подиума, върху който приласкава принца с голота, водена от обществените очаквания. Голота – съвсем несексуализирана. Чакането градира и избухва в екстатичност, във волен бяг, в който Гребе се превръща в препускащ кон, когото сама приласкава, гали и опитомява.
Чрез физикалността си тя изгражда структурата на своя спектакъл. Спектакъл-процес, в който очакването се противопоставя на очакванията, в който красотата, красивото биват подложени на съд, за да бъдат после помилвани.
Гребе демонстрира изключителен контрол над тялото и гласа си, играе с голотата си – от първичен източник на срам до тотално потапяне в нея – явна приемственост на голото тяло като факт. В ръцете ѝ червеното цвекло се превръща в туптящо сърце, което очаква избраника. Тя обиграва ловко пространството, създава образи с предмети, мащабира своето присъствие на сцената. Появява се и като принцът – съвсем неузнаваема, представяйки прецизно напълно облечен, но сексуализиран мъжки образ, който създава контраст спрямо женското тяло – голо, несексуализирано, което стои на сцената като факт. Музикалното оформление на спектакъла подкрепя сюжета-процес, градира, допълва и се превръща в израз на вътрешните процеси на персонажа.
Спектакълът „Да застреляш Снежанка“ с невероятна прецизност смело изследва границите на общоприетото и разбива стереотипите за красотата и физическото, проблематизирайки нереалистичните нагласи, които приказното създава.
Александра Дитц