Вторият фестивален ден разкри пред публиката още една част от цветната палитра на своята програма. На врачанската камерна сцена се изигра документален интерактивен спектакъл, в който зрителите взеха частично участие. През лятото на 2022-ра режисьорът Неда Соколовска, вдъхновена от оригиналната Facebook група „Забелязано в Благоевград“, провежда серия от интервюта с най-различни хора от всички кътчета на колоритния град. В това се крие спецификата на този вид театър – актьорите произнасят дословно репликите на интервюираните личности в същия момент, в който ги чуват. С влизането си в залата, публиката е поканена да се присъедини към Facebook групата „Забелязано в Благоевград – спектакъл“.

И така минути след началото на представлението вече се чувстваме като в родния си град – намираме се насред фермерския базар и изследваме с любопитство нравите, диалекта и темперамента на местните. Актьорите ни „развеждат“ из какви ли не локации – отбиваме се за кратко през футболния стадион, където се срещаме отблизо с историята на ОФК „Пирин“, минаваме през Goa Premium Club, сядаме на прословутите „табачета“. Спектакълът е своеобразна разходка из най-тъмните и най-забавните улички на Благоевград, където автентичната абсурдност на диалозите и новата страшна реалност се пресичат. Всяко място е свързано с лична история или социален проблем, който засяга благоевградчани – от търсенето на майстор за баня, която да бъде разположена на терасата до преодоляването на скуката и еднообразието в Струмско. Тук идва и частта с използването на телефоните – във Facebook групата периодично се пускат анкети, които ни правят съпричастни към въпросните казуси, макар и без да имаме пряко отношение към тях.

Спектакълът провокира публиката с въпросите, които поставя, с хората, които ни запознава и реалността, с която ни сблъсква. Aко първоначално се чувстваме така, сякаш сме в напълно непознат град, то до края на представлението имаме усещането, че сме били там безброй пъти.

„Забелязано в Благоевград“ не е театър само за благоевградчани. Темите, изследвани в него, са на регионално ниво, но са общовалидни за цялата страна. А актьорите не само възпроизвеждат чутото, но и успяват да уловят и предадат човешките радости, мъки и тревоги на тези най-обикновени хора, с които всеки ден се разминаваме по улицата. Не на последно място спектакълът е с прекрасна кауза, която представя творчеството на благоевградския художник Венцислав Терзийски. Така освен, че зрителите имат възможността да подкрепят изкуството му, излизат от салона с чувството за обединеност и принадлежност към едно цяло – нещо, от което истински се нуждаем в днешно време.

Мария Ибришимова