Каква е цената на едно приятелство? Двеста хиляди евро – толкова е стойността на огромното бяло платно с бели ивици от пиесата на френската драматуржка Ясмина Реза. Три букви – трима приятели. „Арт“ е заглавието, което събира на една сцена мъжкото трио: Серж (Ивайло Христов), Марк (Тодор Дърлянов) и Иван (Валери Георгиев). Петнайсетгодишното им приятелство е на път да рухне, а причината е необикновената покупка на Серж – произведение на съвременното изкуство за колосална сума пари.

Спектакълът на Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив, разглежда темите за приятелството, изкуството и комуникацията отвъд формалното „Какво мислиш за тази творба?“. Той изследва човешките слабости, които се разливат като тънки ивици по телата ни, така както са изобразени на бялото платно. На сцената стои то – внушително, мащабно, с натрапчиво присъствие, а пред него – два стола, които още в самото начало подсказват, че тук няма място за трети.

Режисьорският прочит на Живко Гущеров не се страхува да поднесе суровата истина на зрителите: приятелското трио е обречено, а липсата на приемственост и страхът от отхвърляне са станали част от личните им взаимоотношения. Но по-важното – добрият театър, както и този спектакъл, задава въпроси. Струва ли си да прекратим едно приятелство заради различията си? Защо позволяваме на егото да говори вместо нас и раняваме тези, които обичаме най-много? Премълчаваме ли неудобната истина в името на временен, фалшив комфорт?

Изправени лице в лице, очи в очи, мъжете нямат друга опция, освен да отговорят честно. В ролята на Серж Ивайло Христов ни представя изтънчен познавач и любител на изкуството, който съблича ужким гордостта за кратко от екстравагантното си облекло, с цел да задоволи капризите на Марк. Той, от своя страна, се оказва двигател на конфликта и интригант по природа. Тодор Дърлянов с лекота успява да ни убеди, че неговият герой е уравновесен, че е „над нещата“. Последният, „най-невзрачен“, но и може би най-важен в триото, е Иван – безгласната буква или просто онзи „третият“, заставен да изпълнява ролите и на посредник, и на обединител, и на жертва. Актьорът Валери Георгиев успява да овладее тази противоречива природа в персонажа си, така че Иван да предизвика съжаление и раздразнение със своята несигурност и двойнственост.

А на финала? Оказва се, че героите нямат чувство за хумор, но именно комедийният характер на спектакъла създава баланс между сериозното и абсурда. Добре че е шегата, за да си кажем истината. Бялото платно се оказва просто катализатор за разпада на отношенията им. Откровенията и острите реплики напомнят на актуалния тренд в социалните мрежи „Изслушваме и не се съдим“, само че тук играта загрубява типично по мъжки. От споделените мисли и чувства остава единствено горчилката от разочарованието и абсурдът на собствената им (свръх)интерпретация.

Мария Ибришимова