Апатията на българското общество или „Добре дошли в България 2“

Денят е понеделник. Само преди няколко часа се проведоха парламентарни избори, а за пореден път в страната ни бе регистрирана рекордно ниската избирателна активност. Медиите и социалните мрежи преливат от статии и мнения на обществени личности за резултатите от вота, а на стотина километра от София, Здрава Каменова и Гергана Димитрова правят своя коментар за ситуацията в страната с „Добре дошли в България 2“. Въпреки че темата за сложната политическа обстановка не е пряко засегната в тяхната драматургия, тя отлично отразява разединението в нашата страна.

Пренасяме се в 2022 година, месецът е ноември, денят е петък, а събитието е изгубването на Сашко от Перник. (След 9 дни издирване момчето с аутизъм беше намерено в труднодостъпната местност „Червена могила“ до Радомир от доброволци.) С тази основна сюжетна линия трупата на Драматично-куклен театър – Враца поставя въпроси за народопсихологията, социалната ангажираност и солидарността на някои от социалните прослойки в България.

Въпреки че привидно сценография липсва, пространството се изпълва от различни герои – групата на самотните български жени, пишещите си онлайн Лина и Йохан, алфа мъжкарят с BMW-то и селяните, продаващи щъркели. Между тях двама репортери създават серия от репортажи, а над главите на всички нов обещаващ президент изнася реч за влизането на България в Шенгенското пространство и обединението на българския народ. Всичко това, прикрито от гъсти облаци мъгла, отразяващи неведението и липсата на емпатия в нашето общество.

Но колко ясно са изведени всички сюжетни линии? Редувайки различни герои и техните истории, привидно комедийният спектакъл сякаш повече щрихира, отколкото да се задълбочи в темите, които поставя. Актьорите от трупата умело влизат от роля в роля, разкривайки не само добрите си актьорски умения, но и своите певчески и танцувални способности. Режисурата на Гергана Димитрова е изпълнена с нови за врачанската публика постановъчни идеи, чрез които са изведени саркастично-иронични коментари, обобщаващи българската действителност. Цялата тази ирония и пародийност обаче ме накараха да се замисля дали историята за малкия Сашко не е поредният комедиен щрих. За щастие, финалът на представлението ясно и категорично ме обори, доказвайки, че рано или късно емпатията може да пребори апатията и едно разединено общество да се обедини в името на спасяването на едно дете.

„Добре дошли в България 2“ е едно смело попадение от страна на екипа на Драматично-куклен театър – Враца и въпреки разхвърляната сюжетна структура, то има много какво да каже на своята публика.

 

Лъчезар Йорданов