ЛЕОНС И ЛЕНАот Георг Бюхнер
превод Димитър Гочев
сценична версия и режисура
Ростислав Георгиев
сценография и костюми Антония
Соколова
авторска музика Явор Намлиев
участват София Джустрова, Калоян
Говедарски, Стефан Саръиванов, Емона Илиева, Огнян Симеонов, Петър Горанов,
Теодор Софрониев
Георг
Бюхнер (1813–1837)
е немски драматург, лекар, философ, анатом и революционер. За краткия си живот
от 23 години той успява да напише четири пиеси, последната от които не достига
до наши дни, а първите три се превръщат в шедьоври на световната драматургия и
предвещават по-късни тенденции в писането за театър. Успява да завърши
докторската си дисертация и паралелно с това се занимава с революционна
дейност, заради която е преследван до края на живота си. През юли 1834 г.
излиза от печат брошурата Der Hessische
Landbote („Хесенският селски куриер“), която представлява призив към
населението за бунт срещу управляващите. Умира на 19 февруари 1837 година от
тиф.
Димитър Гочев (1943–2013) е театрален режисьор, роден в България. Той е
един от водещите режисьори в Германия от края на XX век. В началото на своята
кариера се завръща за кратко в България и работи в театрите в Русе и Враца,
както и в Театър „София“. През 1980 г. в Русе поставя пиесата „Леонс и Лена“,
която превежда сам от немски език. Не след дълго спектакълът е свален от
комунистическата цензура. Настоящото представление използва неговия превод.
Ростислав Георгиев завършва режисура за драматичен театър през 2022
година в класа на проф. Маргарита Младенова. Същата година печели Националния
конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ с представлението „Мерсие и
Камие“ по Самюъл Бекет, а през 2025 година получава наградата „Аскеер“ в
категория „Изгряваща звезда“ за режисурата на представленията „БИФЕМ“ от Л.
Петрушевская в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, и „Женитба“ от Н. В. Гогол в ДТ
„Никола Вапцаров“ – Благоевград.
______________________________________________________________________________
Пиесата
„Леонс и Лена“ на пръв поглед изглежда като банален приказен сюжет – принц и
принцеса, които никога не са се срещали, трябва да бъдат венчани против волята
си. Но всъщност, използвайки тази основа, Бюхнер разказва притча за
взаимоотношенията между личността и властта в една тоталитарна държава –
кралство, което е пред крах. Гражданите, които живеят в него, тънат в
невъобразима бедност, мизерия и нищета. Кралските постановления и заповеди не
пораждат никакво действие или промяна, но въпреки това продължават да бъдат
формално изричани – изпразнени от всякакво съдържание. В кралството, зад
фасадата на реда и благоприличието, които всички подчинени на краля са длъжни
да поддържат, царят разпад, разгул и разврат, но от двореца продължават да се
проповядват висшите ценности и идеали. Именно в този херметически затворен свят
– на несвобода и диктат, на изпразнено от смисъл съществуване и механично
живеене – Леонс и Лена трябва да се влюбят, а след това да наследят и да поемат
отговорност за същия този свят, който дълбоко презират. Възможно ли е любовта
да покълне на такава почва? Бюхнер поставя и още един въпрос, фундаментален за
цялото му творчество – способен ли е човекът свободно да избира и да ръководи
своя живот и бъдеще, или е подчинен на „неумолимия, железен закон на историята,
при който човекът е просто кукла и неведоми сили му дърпат конците“?
„Имах усещането, че съм смазан от ужасяващия фатализъм на историята.
Индивидът е просто пяна върху вълната, величието е само случайност, властта на
гения – куклено представление, нелепа борба с железния закон, при която най-голямото
постижение е да осъзнаеш съществуването му, а да го надвиеш е невъзможно.“
#възрастни 
